Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№604                                                  11.12.2013 г.                                       гр. Търговище

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Търговищкият районен съд                                                                              Девети състав

На двадесет и седми ноември                                                                                     2013 година

В публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА  КОЛЕВА

 

Секретар: В.В.

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело №  723 по описа за 2013 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.357 ал.1 и сл. от КТ.

            Предявени са кумулативно субективно съединени искове – за неизплатено обезщетение при командировка, с правно основание чл.215 от КТ и за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.

Ищецът  твърди в исковата си молба, че е работил на длъжност “шофьор тов.автомобил /международни превози/” по трудово правоотношение с ответника от 18.10.2010 г. по силата на трудов договор № 40/15.10.2010 г.   до  05.04.2011 г. , когато е било прекратено със заповед № 40/05.04.2011 г. на осн. чл.326 ал.1 от КТ.   Управлявал тов.автомобил МАН с Р.№ С 93-07 с прикачено на него полуремарке. За периода от м.Х.2010 г. до ІV.2011 г.  е пребивавал в чужбина за 20 седмици по 4-5 дни в седмица /80 дни/ и при заплащане по 27 евро на ден за единична езда  му се полага обезщетение при командировка в размер на  общо 2160 евро.  Полагат му се и 20 дни основен платен годишен отпуск и 5 дни допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия. Не е подавал молба за ползване на платен годишен отпуск през 2010 и 2011 г.  Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от  2160 евро на осн. чл.215 от КТ за посочения по-горе период и  115 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г. и 2011 г. , ведно със законната лихва от завеждане на иска – 20.06.2013 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото. В откритото съдебно заседание ищецът не се яви лично, исковете се поддържат от упълномощен процесуален представител така, както са предявени, ведно със законните последици.

Ответникът  представи писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК, съгласно който двата  иска са неоснователни, тъй като е изплатил всички дължими суми на ищеца. В откритото съдебно заседание  упълномощен процесуален представител на ответника моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни , ведно със законните последици.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните по делото, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответното дружество по силата на трудов договор № 40 от 15.10.2010 г. на длъжност ш м пр на пълно работно време – 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение 240 лв. и трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 40/05.04.2011 г., на осн. чл.326 ал.1 от КТ, считано от  05.04.2011 г. В заповедта, с която е прекратено трудово правоотношение не е посочено на ищеца да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ.

От  писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза /лист 31-33/, потвърдено от вещото лице М.П. в първото открито  съдебно заседание на  20.09.2013 г.  и прието, както от съда, така и от страните,  се установи  безспорно, че ищецът е получил командировъчни средства  в размер на 2446.85 лв. общо за 2010 г. и 2011 г.  за периода от 15.10.2010 г. до 05.04.2011 г., като тази сума  представлява частично  извършено плащане на дължими командировъчни средства, платени посредством предоставени служебни аванси. За същия период на лицето е следвало да бъдат изплатени допълнително 888 евро с левова равностойност 1736.77 лв. за командировки в чужбина и 70 лв. за командировки в България или общо 1806.77 лв.  Това е дължимият остатък за командировъчни за процесния период.  Неизплатеното обезщетение  на ищеца за неизползван платен годишен отпуск за 2010 и 2011 г. е общо в размер на 76.36 лв. – за общо 7 работни дни, от които 1 ден за 2010 г. и 6 дни за 2011 г. Размерът на дневното възнаграждение е определено на база възнаграждение за м. март 2011 г.

По искане на ищеца в откритото съдебно заседание на 04.10.2013 г. съдът откри производство на осн. чл.193 от ГПК по оспорване истинността на документ, а именно , че подписите на “Получил сумата” не са на ищеца Б.П.А. във всички  Разходни-касови ордери /РКО/ , изчерпателно изброени в таблица 2 на стр.3 от писменото заключение по ССЕ /лист 32 по делото/, за периода от 28.10.2010 г. до 28.12.2010 г. и от м. Януари 2011 г. до 21.03.2011 г., на които  документи се базира и ССЕ.    От писменото заключение по назначената съдебна почеркова експертиза /лист 59-66 по делото/, потвърдено от вещото лице инж. Д.Д. – експерт-криминалист, графолог, потвърдено  в откритото съдебно заседание на  06.11.2013 г.  , се установи несъмнено и категорично, че : подписите в графа “Получил сумата” в РКО за периода от м. Октомври 2010 г. до м. Март вкл.2011 г. изчерпателно изброени в таблица 2 на стр.3 от писменото заключение по ССЕ /лист 32 по делото/ на “Евро строй БГ” ЕООД гр. Търговище, от името на Б.П.А., са положени от  ищеца Б.П.А..

От писменото заключение по повторна  съдебна счетоводна експертиза /лист 74-75 по делото/ , потвърдено от вещото лице в откритото съдебно заседание е на 27.11.2013 г.  се установи, че на ищеца са били изплатени  за процесния период от 15.10.2010 г. до  05.04.2011 г. парични средства  само за командироване в размер на 2446.89 лв.   и  не му е доизплатено за процесния период от 15.10.2010 г. до  05.04.2011 г.  обезщетение при командироване по чл.215 от КТ в размер на общо 1977.97 лв., от която сума 960 евро /с левова равностойност 1877.97 лв./ за командировки в чужбина и 100 лв. за командировки в България.  Вещото лице е преизчислило размера на изплатената по-малко сума, определена в първоначалното заключение, като е съобразило, че след добавяне на  командировка в периода от 18.10.2010 г. до 25.10.2010 г. /6 дни в чужбина и 3 дни в България/, общият брой на дните в командировка в чужбина е 80, а не 74, както е било установено по-рано. На ищеца е било изплащано обезщетение при командироване в чужбина при по-ниска ставка – 15 евро на ден , докато предвиденото в  Наредбата за служебните специализации и командировки в чужбина е  до 27 евро на ден т.е. разликата е 12 евро.  Ето защо за 80 дни командировки в чужбина размерът на изплатеното в по-малко обезщетение при командироване   възлиза на 960 евро /80 х 12 евро/.  В откритото съдебно заседание  вещото лице поясни, че в счетоводството на ответника няма никакъв документ /напр. споразумение или заповед/, от който да е видно, че страните по трудово правоотношение са договорили по-нисък размер  от 27 евро  на ден за командироване в чужбина, поради което  при изчисленията е взет предвид максималния размер по наредбата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:  Ответникът като работодател на ищеца не изпълнил своя задължение, а именно при прекратяване на трудовото му правоотношение да му изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.   Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 76.36 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск , на осн. чл.224 ал.1 от КТ, като иска в останалата част  над 76.36 лв. до пълния претендиран размер от 115 лв. не е доказан, поради което и следва да се отхвърли като неоснователен.  Предвид заключението по съдебна почеркова експертиза, а именно, че : подписите в графа “Получил сумата” в РКО за периода от м. Октомври 2010 г. до м. Март вкл.2011 г. изчерпателно изброени в таблица 2 на стр.3 от писменото заключение по ССЕ /лист 32 по делото/ на “Евро строй БГ” ЕООД гр. Търговище, от името на Б.П.А., са положени от  ищеца Б.П.А., следва съдът с решението си на осн. чл. 194 ал.3 от ГПК във вр. с чл.193 от ГПК да признае, че оспорването на процесните РКО не е доказано. Досежно иска за обезщетение при командировка, съдът счита следното: Съгласно чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. От  заключението на повторната ССЕ се установи несъмнено, че ищецът е бил 80 дни в командировка в чужбина и 10 дни в командировка в България в процесния период  от 15.10.2010 г. до  05.04.2011. Съгласно чл.31 ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, обн. ДВ бр.50 от 11.06.2004 г. с посл.изм. и доп. ДВ бр.61 от 10.08.2012 г., персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение     № 3.    В  Приложение № 3 към НСКСЧ,  т.1 е посочено, че за вид персонал – шофьори и стюардеси при автомобилни превози, командировъчните пари на ден са в размери до: 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари. Безспорно е, че ищецът е  бил шофьор при единична езда.  Единственият спорен момент е дали обезщетението при командироване е в размер на 15 евро на ден или в размер на 27 евро на ден. Ответникът му е заплащал по 15 евро на ден. В представените  заповеди за командироване /приложената червена папка/ е очевидно, че във всяка заповед, без изключение, е записано след корекция на цифрите, че командированият има право на дневни пари в размер на левовата равностойност на 15 евро за дните когато е извън граница. В заповедите никъде не е посочено в кои държави е командирован работника, а  за различните държави са различни и квартирните пари. От събраните по делото  доказателства не става ясно как  работодателят е определил, как е обосновал – по какви критерии или при какви условия  размера на командировъчните пари по 15 евро на ден когато работникът е в чужбина.   Съгласно чл.31 ал.6 от НСКСЧ, ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в,   в   зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове. Съдът счита, че след като сам работодателят не  е  обосновал  в зависимост от какви експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове  е определил размер на командировъчните пари различни от определените в приложения № 3 по НСКСЧ т.е. произволно му е заплащал на работника по 15 евро командировъчни на ден, следва  обезщетението да е на база по 27 евро на ден командировъчни средства. Не може  работникът да бъде ощетяван, поради неправомерно бездействие на работодателя. Така е определено обезщетението и  в отговор от ИА “Главна инспекция по труда”, Дирекция “Инспекция по труда”-Търговище /лист7-8 по делото/ .  Дори към момента на извършване на проверката от ДИТ-Търговище /отговорът е от дата 28.05.2013 г./ е констатирано, че  по последната командировъчна заповед № 19/30.03.2011 г.  работодателят е определил дневни пари за командировъчни разходи  в размер на   7 евро на ден – неясно защо. Цитираната заповед е  първата приложена в допълнителната червена папка, в която  с коректор е забелено и е поправено на 15 евро,  към момента на  представяне като писмени доказателства по делото.  Досежно  определяне размерите на командировъчните пари на ден по чл.31 ал.1 от НСКСЧ и Приложение № 3 т.1 няма такава обилна съдебна практика в прав.инф.система “Апис” , както по други казуси.  Командировъчни пари на ден в размер на 27 евро, а не до 27 евро  е възприето и в Решение № 323/30.10.2009 г. на Окръжен съд-Стара Загора по В.гр.д. № 313/2009 г. Съобразявайки  изложеното по-горе, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от  960 евро -неизплатено обезщетение при командироване в чужбина  и 100 лв. – неизплатено обезщетение при командироване в България, на осн. чл.215 от КТ, като иска в останалата част до пълния претендиран размер  до 2160 евро по чл.215 от КТ не е доказан по размер, поради което и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът не е представил по делото  писмени доказателства за направени от него разноски по делото.

Ищецът следва да заплати на ответника  сумата от 210.64 лв., представлява направени по делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.

Ответникът следва да заплати по сметка на  Търговищки районен съд  : сумата от  79.12 лв. – държавна такса по иска по чл.224 ал.1 от КТ; сумата от 50 лв. – държавна такса по иска по чл. 224 ал.1 от КТ; както и сумата от 350 лв. – разноски за възнаграждение на вещи лица /200 лв. – по две съдебни счетоводни експертизи + 150 лв. по съдебна почеркова експертиза/.

 

 

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

            ПРИЗНАВА на осн. чл.194 ал.3 ГПК и във вр. с чл.193 от ГПК, ЧЕ НЕ Е ДОКАЗАНО ОСПОРВАНЕТО  ИСТИННОСТТА  на  документи - Разходни касови ордери /РКО/  за периода от м. Октомври 2010 г. до м. Март вкл.2011 г. изчерпателно изброени в таблица 2 на стр.3 от писменото заключение по ССЕ /лист 32 по делото/ на “Евро строй БГ” ЕООД гр. Търговище, а именно РКО от дати и суми, както следва: от 28.10.2010 г. – за 206 лв.; от 03.11.2010 г. – за 78.67 лв.; от 11.11.2010 г. – за 108 лв.; 24.11.2010 г. – за 215.36 лв.; от 30.11.2010 г. – за 108.04 лв.; от 09.12.2010 г. – за 264 лв.; от 28.12.2010 г. – за 352 лв.;  от 04.01.2011 г. – за  290 евро; от 11.01.2011г. – за 220 евро; от 18.01.2011 г. – за 270 евро; от  25.01.2011 г. – за 270 евро; от 03.02.2011г. – за 290 евро; от 10.02.2011 г. – за 260 евро; от 16.02.2011 г. – за 260 евро;  от 24.02.2011 г. – за 300 евро; от 08.03.2011 г. – за 420 евро; от 14.03.2011 г. – за 950 евро; от 21.03.2011 г. – за 950 евро.

 

            ОСЪЖДА “ЕВРО СТРОЙ БГ”   ЕООД,  ЕИК  125574897, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “Бенковски” № 10, ет.1, представлявано от управител – С Б Д ,  ДА ЗАПЛАТИ  на Б.П.А., ЕГН **********,***, сумата от   960 евро -неизплатено обезщетение при командироване в чужбина  и 100 лв. – неизплатено обезщетение при командироване в България, на осн. чл.215 от КТ,  КАТО

            ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение при командироване с пр. основание чл.215 от КТ  в останалата част до пълния претендиран размер от 2160 евро , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

            ОСЪЖДА “ЕВРО СТРОЙ БГ”   ЕООД,  ЕИК  125574897, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “Бенковски” № 10, ет.1, представлявано от управител – С Б Д ,  ДА ЗАПЛАТИ  на Б.П.А., ЕГН **********,***, сумата  76.36 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск , на осн. чл.224 ал.1 от КТ, КАТО

            ОТХВЪРЛЯ  иска за обезщетение с правно основание чл.224 ал.1 от КТ до  пълния претендиран размер от 115 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

            ОСЪЖДА Б.П.А., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ  на “ЕВРО СТРОЙ БГ”   ЕООД,  ЕИК  125574897, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “Бенковски” № 10, ет.1, представлявано от управител – С Б Д, сумата от  210.64 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА “ЕВРО СТРОЙ БГ”   ЕООД,  ЕИК  125574897, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “Бенковски” № 10, ет.1, представлявано от управител – С Б Д ,  ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на  Районен съд гр. Търговище сумата от  79.12 лв. – държавна такса по иска по чл.224 ал.1 от КТ; сумата от 50 лв. – държавна такса по иска по чл. 224 ал.1 от КТ; както и сумата от 350 лв. – разноски за възнаграждение на вещи лица, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните , пред  Окръжен съд гр. Търговище.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: